Гербът нямащ лъв, а татко,
майката ни разката.
Киселото не е сладко.
Шип в мазола на греха.

Вълци вият към луната.
Попът жули си коняк.
Има избор, но вратата
е ръждясала от мрак.

Пъплещите са свещенни.
Диагноза е лъжата.
Първи стават все последните,
от безлогика позната.

Зайци стрелят по ловците.
Марко мъкне пет самара.
Няма смисъл във звездите,
щом не светят, но изгарят.

Антилогики е всичко
щом свинята, агне кърми.
До кога ще сме в кавички?...
Мишка, смокът е прегърнал.