Oct 5, 2016, 7:42 AM

Антилогики

  Poetry
553 1 0

Гербът нямащ лъв, а татко,
майката ни разката.
Киселото не е сладко.
Шип в мазола на греха.

 

Вълци вият към луната.
Попът жули си коняк.
Има избор, но вратата
е ръждясала от мрак.

 

Пъплещите са свещенни.
Диагноза е лъжата.
Първи стават все последните,
от безлогика позната.

 

Зайци стрелят по ловците.
Марко мъкне пет самара.
Няма смисъл във звездите,
щом не светят, но изгарят.

 

Антилогики е всичко
щом свинята, агне кърми.
До кога ще сме в кавички?...
Мишка, смокът е прегърнал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...