Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
2 sept 2019, 12:23  

Антиприказка 

  Poesía » Otra
735 9 9

Без броня съм. И тъжно, и нелепо.
И в  щит превърнах малките си длани.
Предадена от плъховете крепост
и нищичко, което да се брани.

 

На хълма скубе есенна тревица,
без бронята и тя не ме познава.
Дръглива кранта. Еднорог...Девица,
май приказката пак ме подминава.

 

И рицари, и принц , и менестрели*...
Магарешката кожа ми приляга.
Накуцва крантата. Ще спре. Къде ли?
Без броня съм. Забралото* ме стяга!

 

--------------------------------------------------

Менестрел-Поет, певец, музикант.
Забрало- Подвижна част на рицарски шлем, която защитава лицето и очите.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Таня! Които си приличат, се привличат.
  • Обичам стиховете ти бе, майсторке, сякаш от най-скритите гънки на душата ми ги вадиш...
  • Гавраил, Стойчо, благодаря ви!
  • Понякога силата на беззащитния е морално предимство.
  • В тази антиприказка има много истини но те са между редовете.
    Поздравление!
  • Рени, Сенсей, благодаря ви! Красе, гуш! Хвърлени ръкавици приемам всякакви, Щурче. И без броня. LY
  • Забралото при рицарите заменя фереджето от Изтока...
    А еднорозите са яздени само от девици. Макар в пазарната епоха всяка, платила си, става мигновено девица, че и Орлеанска дева.
    Хареса ми! Дон Кихот в пола и с женски хлип...
  • Ще ти отправя едно предизвикателство, но на уше! 🙃
  • "Без броня съм. И тъжно, и нелепо.
    И в щит превърнах малките си длани.
    Предадена от плъховете крепост
    и нищичко, което да се брани."
    Страхотна си!
Propuestas
: ??:??