2 сент. 2019 г., 12:23  

Антиприказка

901 9 9

Без броня съм. И тъжно, и нелепо.
И в  щит превърнах малките си длани.
Предадена от плъховете крепост
и нищичко, което да се брани.

 

На хълма скубе есенна тревица,
без бронята и тя не ме познава.
Дръглива кранта. Еднорог...Девица,
май приказката пак ме подминава.

 

И рицари, и принц , и менестрели*...
Магарешката кожа ми приляга.
Накуцва крантата. Ще спре. Къде ли?
Без броня съм. Забралото* ме стяга!

 

--------------------------------------------------

Менестрел-Поет, певец, музикант.
Забрало- Подвижна част на рицарски шлем, която защитава лицето и очите.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...