27 oct 2009, 19:29

Антитези

  Poesía
640 0 4

АНТИТЕЗИ

 

 

Лъгаха ме векове преди да се родя,

когато бях дете, лъжат ме сега.

 

Предател и подлец в кръвта ми се таят,

комита и поет вървят във моя път.

 

Върхът и пропастта са дом на съвестта ми,

животът и смъртта в леглото ми осъмват.

 

Безнравствен и морален, все едно, изтичам,

щастлив или печален - ви е безразлично.

 

От песни и от клетви устата ми пресъхна.

Безсрамен или честен - светът е все настръхнал,

 

готов да ме погълне, че може без един,

очите му са мълнии, сърцето му - скали.

 

Усмихвах се и плачех, щастлив и огорчен.

Приятели, палачи ме късаха на две.

 

Приятели, палачи, забравиха в борбата,

че няма да им трябвам разкъсан по средата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...