Антитези
АНТИТЕЗИ
Лъгаха ме векове преди да се родя,
когато бях дете, лъжат ме сега.
Предател и подлец в кръвта ми се таят,
комита и поет вървят във моя път.
Върхът и пропастта са дом на съвестта ми,
животът и смъртта в леглото ми осъмват.
Безнравствен и морален, все едно, изтичам,
щастлив или печален - ви е безразлично.
От песни и от клетви устата ми пресъхна.
Безсрамен или честен - светът е все настръхнал,
готов да ме погълне, че може без един,
очите му са мълнии, сърцето му - скали.
Усмихвах се и плачех, щастлив и огорчен.
Приятели, палачи ме късаха на две.
Приятели, палачи, забравиха в борбата,
че няма да им трябвам разкъсан по средата...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
