27.10.2009 г., 19:29

Антитези

637 0 4

АНТИТЕЗИ

 

 

Лъгаха ме векове преди да се родя,

когато бях дете, лъжат ме сега.

 

Предател и подлец в кръвта ми се таят,

комита и поет вървят във моя път.

 

Върхът и пропастта са дом на съвестта ми,

животът и смъртта в леглото ми осъмват.

 

Безнравствен и морален, все едно, изтичам,

щастлив или печален - ви е безразлично.

 

От песни и от клетви устата ми пресъхна.

Безсрамен или честен - светът е все настръхнал,

 

готов да ме погълне, че може без един,

очите му са мълнии, сърцето му - скали.

 

Усмихвах се и плачех, щастлив и огорчен.

Приятели, палачи ме късаха на две.

 

Приятели, палачи, забравиха в борбата,

че няма да им трябвам разкъсан по средата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...