purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
27.10.2009 г., 19:29 ч.

Антитези 

  Поезия
501 0 4

АНТИТЕЗИ

 

 

Лъгаха ме векове преди да се родя,

когато бях дете, лъжат ме сега.

 

Предател и подлец в кръвта ми се таят,

комита и поет вървят във моя път.

 

Върхът и пропастта са дом на съвестта ми,

животът и смъртта в леглото ми осъмват.

 

Безнравствен и морален, все едно, изтичам,

щастлив или печален - ви е безразлично.

 

От песни и от клетви устата ми пресъхна.

Безсрамен или честен - светът е все настръхнал,

 

готов да ме погълне, че може без един,

очите му са мълнии, сърцето му - скали.

 

Усмихвах се и плачех, щастлив и огорчен.

Приятели, палачи ме късаха на две.

 

Приятели, палачи, забравиха в борбата,

че няма да им трябвам разкъсан по средата...

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??