12 feb 2015, 17:38

Антракт

508 0 0

Не ме гледай

така подозрително,

защото кръвта ти

ще ми отива на роклята.

Не смей

да ме съдиш,

преди да съм сбъркала,

защото знам какво е -

знам началото

и как ще свърши

с мен или без мен…

Перфектно знам финала

и виждам всичко

на забавен кадър.

Помня теб,

когато беше

въпросителен,

сега си точка,

но имам силата да те изтрия,

да те превърна

в знака стоп

и след това

да мина по теб със предимство.

Не ставай съмнителен,

имам правото да те разнищя,

да те направя на градивни частици

и след това на сладолед,

да те оставя

да се топиш на асфалта,

да се разяждаш и гориш

като слама,

да те разпръсна наоколо

в хаоса

да те разбъркам отвътре

и никога

да не бъдеш същия

отново.

Защото, когато си прекалено добър

в нещо,

обикновено се проваляш.

Такъв е животът.

Спокойно можеш да забравиш,

че те победих,

преди да се застреляш…

Как те накарах да паднеш,

да се разрушиш

и да трепериш

от мисли

за всичкото в нищото,

какви са причините да стигнем до тук,

по-добре спри да дишаш,

защото

единственото

сигурно нещо

е смъртта.

Не я събличай,

ще си го намериш.

И не мисли,

преди да преглътнеш,

ще се задавиш.

Не се сдържах,

използвам последния случай

да ти лазя по нервите.

Един живот не стига,

предполагам това се опитваш

да разбереш.

Не се опитвай…

Понякога

е достатъчно

просто да си пушиш цигарата,

облегнат на стената

и да не мислиш за нищо.

Игнорирай съдбата,

по-лесно е,

бъди безразличен,

не й отваряй,

колкото и силно да чука.

 

Казват,

че когато някой те докосва истински,

усещаш тръпка.

Глупости,

аз просто си замръзвам…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...