Антракт

Не ме гледай

така подозрително,

защото кръвта ти

ще ми отива на роклята.

Не смей

да ме съдиш,

преди да съм сбъркала,

защото знам какво е -

знам началото

и как ще свърши

с мен или без мен…

Перфектно знам финала

и виждам всичко

на забавен кадър.

Помня теб,

когато беше

въпросителен,

сега си точка,

но имам силата да те изтрия,

да те превърна

в знака стоп

и след това

да мина по теб със предимство.

Не ставай съмнителен,

имам правото да те разнищя,

да те направя на градивни частици

и след това на сладолед,

да те оставя

да се топиш на асфалта,

да се разяждаш и гориш

като слама,

да те разпръсна наоколо

в хаоса

да те разбъркам отвътре

и никога

да не бъдеш същия

отново.

Защото, когато си прекалено добър

в нещо,

обикновено се проваляш.

Такъв е животът.

Спокойно можеш да забравиш,

че те победих,

преди да се застреляш…

Как те накарах да паднеш,

да се разрушиш

и да трепериш

от мисли

за всичкото в нищото,

какви са причините да стигнем до тук,

по-добре спри да дишаш,

защото

единственото

сигурно нещо

е смъртта.

Не я събличай,

ще си го намериш.

И не мисли,

преди да преглътнеш,

ще се задавиш.

Не се сдържах,

използвам последния случай

да ти лазя по нервите.

Един живот не стига,

предполагам това се опитваш

да разбереш.

Не се опитвай…

Понякога

е достатъчно

просто да си пушиш цигарата,

облегнат на стената

и да не мислиш за нищо.

Игнорирай съдбата,

по-лесно е,

бъди безразличен,

не й отваряй,

колкото и силно да чука.

Казват,

че когато някой те докосва истински,

усещаш тръпка.

Глупости,

аз просто си замръзвам…