R.Lesnik (Юлия Стоянова)
6 3
17 jun 2008, 16:44

Антураж 

  Poesía » Filosófica
542 0 3
Вървя по прашен път,
с огромен антураж от малки хора,
неразбиращи какво ще трябва да платят,
за да останат още ден във боя.

Колко болка причиняват
безумните им погледи във мен...
Не знаят вярата човешка как сломяват
и как света ми правят по-студен.

И драпам, уморена, неразбрана
през уроци, камъни и кървави блата,
без да знае антуража мойте рани,
и без да виждам техните сама.

© Юлия Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??