Антураж
763
0
3
Вървя по прашен път,
с огромен антураж от малки хора,
неразбиращи какво ще трябва да платят,
за да останат още ден във боя.
Колко болка причиняват
безумните им погледи във мен...
Не знаят вярата човешка как сломяват
и как света ми правят по-студен.
И драпам, уморена, неразбрана
през уроци, камъни и кървави блата,
без да знае антуража мойте рани,
и без да виждам техните сама.
с огромен антураж от малки хора,
неразбиращи какво ще трябва да платят,
за да останат още ден във боя.
Колко болка причиняват
безумните им погледи във мен...
Не знаят вярата човешка как сломяват
и как света ми правят по-студен.
И драпам, уморена, неразбрана
през уроци, камъни и кървави блата,
без да знае антуража мойте рани,
и без да виждам техните сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Стоянова Все права защищены
