Jun 17, 2008, 4:44 PM

Антураж 

  Poetry » Phylosophy
544 0 3
Вървя по прашен път,
с огромен антураж от малки хора,
неразбиращи какво ще трябва да платят,
за да останат още ден във боя.

Колко болка причиняват
безумните им погледи във мен...
Не знаят вярата човешка как сломяват
и как света ми правят по-студен.

И драпам, уморена, неразбрана
през уроци, камъни и кървави блата,
без да знае антуража мойте рани,
и без да виждам техните сама.

© Юлия Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??