21 nov 2010, 23:11

Апел

  Poesía » Otra
729 1 9

Ако нуждата за 

отмъщение смениш

за нужда от любов,

за кратък миг на 

откровение, дали

денят не ще е толкова

суров?

Нали вълшебството

на любовта е лек

за всички негативи,

трябва само малко

добрина и мисли

мъдри и красиви?

А омразата е бич

злокобен, като проказа

умъртвява същността,

веднаж поддал ù се,

не можеш да изпиташ

обичта.

Без обич си обречен

бавно да умираш

в агония, захвърлил

любовта небрежно,

ще проумееш, че не е

ирония.

Дилемата любов или

омраза е само твой

свободен избор,

сърцето ти на разумът

да каже - отпивай от

Божествения извор.

Тогава светлината 

на звездите ще блести

в най-тъмните ти нощи,

глух ще си за думи зли,

сляп за клевета 

и пошлост.

А любовта в прегръдка

приютила те веднаж,

не ще те изостави,

макар омразата около

теб да вилнее

безпощадна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав! Много е хубаво!

    "А омразата е бич
    злокобен, като проказа
    умъртвява същността,
    веднаж поддал ù се,
    не можеш да изпиташ
    обичта."

    Това е точно така!
  • Хубаво е - истинно и силно! По-често трябва да си припомняне тези азбучни истини, а дано успяваме и да ги изпълняваме... Поздрав!
  • любовта приютила те веднъж..никога не ще те изостави...
    прекрасен стих, светло поетично послание.
    мила Гинка...сърдечно те прегръщам.
  • ...а сме толкова объркани...Поздрав, Гинче!
  • Прекрасна!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...