Nov 21, 2010, 11:11 PM

Апел

  Poetry » Other
725 1 9

Ако нуждата за 

отмъщение смениш

за нужда от любов,

за кратък миг на 

откровение, дали

денят не ще е толкова

суров?

Нали вълшебството

на любовта е лек

за всички негативи,

трябва само малко

добрина и мисли

мъдри и красиви?

А омразата е бич

злокобен, като проказа

умъртвява същността,

веднаж поддал ù се,

не можеш да изпиташ

обичта.

Без обич си обречен

бавно да умираш

в агония, захвърлил

любовта небрежно,

ще проумееш, че не е

ирония.

Дилемата любов или

омраза е само твой

свободен избор,

сърцето ти на разумът

да каже - отпивай от

Божествения извор.

Тогава светлината 

на звездите ще блести

в най-тъмните ти нощи,

глух ще си за думи зли,

сляп за клевета 

и пошлост.

А любовта в прегръдка

приютила те веднаж,

не ще те изостави,

макар омразата около

теб да вилнее

безпощадна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав! Много е хубаво!

    "А омразата е бич
    злокобен, като проказа
    умъртвява същността,
    веднаж поддал ù се,
    не можеш да изпиташ
    обичта."

    Това е точно така!
  • Хубаво е - истинно и силно! По-често трябва да си припомняне тези азбучни истини, а дано успяваме и да ги изпълняваме... Поздрав!
  • любовта приютила те веднъж..никога не ще те изостави...
    прекрасен стих, светло поетично послание.
    мила Гинка...сърдечно те прегръщам.
  • ...а сме толкова объркани...Поздрав, Гинче!
  • Прекрасна!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...