21.11.2010 г., 23:11

Апел

731 1 9

Ако нуждата за 

отмъщение смениш

за нужда от любов,

за кратък миг на 

откровение, дали

денят не ще е толкова

суров?

Нали вълшебството

на любовта е лек

за всички негативи,

трябва само малко

добрина и мисли

мъдри и красиви?

А омразата е бич

злокобен, като проказа

умъртвява същността,

веднаж поддал ù се,

не можеш да изпиташ

обичта.

Без обич си обречен

бавно да умираш

в агония, захвърлил

любовта небрежно,

ще проумееш, че не е

ирония.

Дилемата любов или

омраза е само твой

свободен избор,

сърцето ти на разумът

да каже - отпивай от

Божествения извор.

Тогава светлината 

на звездите ще блести

в най-тъмните ти нощи,

глух ще си за думи зли,

сляп за клевета 

и пошлост.

А любовта в прегръдка

приютила те веднаж,

не ще те изостави,

макар омразата около

теб да вилнее

безпощадна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав! Много е хубаво!

    "А омразата е бич
    злокобен, като проказа
    умъртвява същността,
    веднаж поддал ù се,
    не можеш да изпиташ
    обичта."

    Това е точно така!
  • Хубаво е - истинно и силно! По-често трябва да си припомняне тези азбучни истини, а дано успяваме и да ги изпълняваме... Поздрав!
  • любовта приютила те веднъж..никога не ще те изостави...
    прекрасен стих, светло поетично послание.
    мила Гинка...сърдечно те прегръщам.
  • ...а сме толкова объркани...Поздрав, Гинче!
  • Прекрасна!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...