17 nov 2021, 13:16

Апел за смирение

  Poesía
892 0 2

Гордостта ще те вдигне,
ще те понесе като дирижабъл,
ще усетиш облаци под краката си,
ще забравиш извечното - почвата че ти трябва,
ще загубиш страха от безкрайното падане.

Върховете на Хималаите
ще ти бъдат отправни точки,
ще се рееш,
двигателят ще е еуфорията ти
че си нещо повече
от човеците нерискуващи там долу
и че стигаш много по-нависоко в просторите.

Колко дълго би те държала тръпката?
Ослепяваш -

слънцето те пронизва в очите ти, 
ето, туй е мигът
като камък надолу
да полетиш,
не реализирал мечтите си.

Ще се сплескаш,
като хвърлена топка кал в простолюдието,
кротко пъплещо
по гърба на планетата.
Никой няма право да гледа
тъй отвисоко другите,
без да си е подсигурил подкрепата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...