Апел за смирение
Гордостта ще те вдигне,
ще те понесе като дирижабъл,
ще усетиш облаци под краката си,
ще забравиш извечното - почвата че ти трябва,
ще загубиш страха от безкрайното падане.
Върховете на Хималаите
ще ти бъдат отправни точки,
ще се рееш,
двигателят ще е еуфорията ти
че си нещо повече
от човеците нерискуващи там долу
и че стигаш много по-нависоко в просторите.
Колко дълго би те държала тръпката?
Ослепяваш -
слънцето те пронизва в очите ти,
ето, туй е мигът
като камък надолу
да полетиш,
не реализирал мечтите си.
Ще се сплескаш,
като хвърлена топка кал в простолюдието,
кротко пъплещо
по гърба на планетата.
Никой няма право да гледа
тъй отвисоко другите,
без да си е подсигурил подкрепата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
