17.11.2021 г., 13:16

Апел за смирение

890 0 2

Гордостта ще те вдигне,
ще те понесе като дирижабъл,
ще усетиш облаци под краката си,
ще забравиш извечното - почвата че ти трябва,
ще загубиш страха от безкрайното падане.

Върховете на Хималаите
ще ти бъдат отправни точки,
ще се рееш,
двигателят ще е еуфорията ти
че си нещо повече
от човеците нерискуващи там долу
и че стигаш много по-нависоко в просторите.

Колко дълго би те държала тръпката?
Ослепяваш -

слънцето те пронизва в очите ти, 
ето, туй е мигът
като камък надолу
да полетиш,
не реализирал мечтите си.

Ще се сплескаш,
като хвърлена топка кал в простолюдието,
кротко пъплещо
по гърба на планетата.
Никой няма право да гледа
тъй отвисоко другите,
без да си е подсигурил подкрепата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....