10 oct 2015, 20:30

Апокалипсис

  Poesía » Civil
546 0 2

Апокалипсис


Европа в стрес, уплашена,б езпомощна

тълпи от чуждоземци сриват граници, нахлуват

издигат бариери, бодлива тел, изпращат армията мощна

но хората не спират, оградите събарят, атакуват


Свят с друга вяра, друг живот, морал

към сърцето на Европа се насочва

дали не влиза в дома ни невидян кошмар

и залезът на цивилизацията наша не започва


Безумни, сервилни и послушни, разбихме техния живот

държави няма, останаха в Историята само имена

отворихме кутия на Пандора, на заключеният Кивот

и тръгнаха тълпите, иди ги спри сега

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ина,прескачат ни,но до кога?Нали се съгласихме с квотите.Освен промяна генетичният фонд на храните предстои промяна и на национално ниво.Благодаря ти за отзива!
    Младене,харесвам твоята прозорливост и чак изтръпвам при мисълта че,"космополитичният човек" може да намери "последно убежище в някоя джамия"Дано този път не си прав.Благодаря ти за споделените размисли.Спокоен неделен ден!
  • Стихотворението ти е писано по конкретен повод, Гавраиле - бежанската вълна, напомняща т.нар. велико преселение на народите. Но този текст повдига не по-малко интересния въпрос - дали глобализмът, който Западният модел се опита да натрапи на света като един центростремителен мотив, не ражда своя центробежен отговор в лицето на т.нар. тероризъм и започналото преселение. Ще доведе ли това света до нов Духовен Ренесанс и възраждане на национализма? Къде отива прословутия космополитичен човек. Нима неговото последно убежище ще е някоя джамия? Поздравление за написаното - будиш размисли!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...