10 окт. 2015 г., 20:30

Апокалипсис

545 0 2

Апокалипсис


Европа в стрес, уплашена,б езпомощна

тълпи от чуждоземци сриват граници, нахлуват

издигат бариери, бодлива тел, изпращат армията мощна

но хората не спират, оградите събарят, атакуват


Свят с друга вяра, друг живот, морал

към сърцето на Европа се насочва

дали не влиза в дома ни невидян кошмар

и залезът на цивилизацията наша не започва


Безумни, сервилни и послушни, разбихме техния живот

държави няма, останаха в Историята само имена

отворихме кутия на Пандора, на заключеният Кивот

и тръгнаха тълпите, иди ги спри сега

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ина,прескачат ни,но до кога?Нали се съгласихме с квотите.Освен промяна генетичният фонд на храните предстои промяна и на национално ниво.Благодаря ти за отзива!
    Младене,харесвам твоята прозорливост и чак изтръпвам при мисълта че,"космополитичният човек" може да намери "последно убежище в някоя джамия"Дано този път не си прав.Благодаря ти за споделените размисли.Спокоен неделен ден!
  • Стихотворението ти е писано по конкретен повод, Гавраиле - бежанската вълна, напомняща т.нар. велико преселение на народите. Но този текст повдига не по-малко интересния въпрос - дали глобализмът, който Западният модел се опита да натрапи на света като един центростремителен мотив, не ражда своя центробежен отговор в лицето на т.нар. тероризъм и започналото преселение. Ще доведе ли това света до нов Духовен Ренесанс и възраждане на национализма? Къде отива прословутия космополитичен човек. Нима неговото последно убежище ще е някоя джамия? Поздравление за написаното - будиш размисли!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...