10.10.2015 г., 20:30

Апокалипсис

542 0 2

Апокалипсис


Европа в стрес, уплашена,б езпомощна

тълпи от чуждоземци сриват граници, нахлуват

издигат бариери, бодлива тел, изпращат армията мощна

но хората не спират, оградите събарят, атакуват


Свят с друга вяра, друг живот, морал

към сърцето на Европа се насочва

дали не влиза в дома ни невидян кошмар

и залезът на цивилизацията наша не започва


Безумни, сервилни и послушни, разбихме техния живот

държави няма, останаха в Историята само имена

отворихме кутия на Пандора, на заключеният Кивот

и тръгнаха тълпите, иди ги спри сега

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ина,прескачат ни,но до кога?Нали се съгласихме с квотите.Освен промяна генетичният фонд на храните предстои промяна и на национално ниво.Благодаря ти за отзива!
    Младене,харесвам твоята прозорливост и чак изтръпвам при мисълта че,"космополитичният човек" може да намери "последно убежище в някоя джамия"Дано този път не си прав.Благодаря ти за споделените размисли.Спокоен неделен ден!
  • Стихотворението ти е писано по конкретен повод, Гавраиле - бежанската вълна, напомняща т.нар. велико преселение на народите. Но този текст повдига не по-малко интересния въпрос - дали глобализмът, който Западният модел се опита да натрапи на света като един центростремителен мотив, не ражда своя центробежен отговор в лицето на т.нар. тероризъм и започналото преселение. Ще доведе ли това света до нов Духовен Ренесанс и възраждане на национализма? Къде отива прословутия космополитичен човек. Нима неговото последно убежище ще е някоя джамия? Поздравление за написаното - будиш размисли!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...