20 dic 2012, 19:38

Апокалипсис

  Poesía » Civil
1K 1 1

Светът вече е много различен,

животът като забързан каданс.

Земята сякаш от нас се отрича,

редува стихиите свои в захлас.


Мрачни картини в черно и бяло,

пустеещи ниви, вещаещи глад.

Сгради, разбити отвътре изцяло,

мръсни боклуци, носещи смрад.


Унищожаваме всичко като термити,

пейзажи от други планети навред,

горите изсичаме, водата и въздуха тровим,

къде ще живеят децата  след нас?!

 

Светът не е същият. И ние сме други,

традиции, ценности, всичко в разпад.

Живеем наистина почти за последно,

с какво ще живеят децата след нас.


Ако прегреем планетата с вредни емисии,

ако пробиваме дупки в озонния слой,

дали ще изчезне ЧОВЕКЪТ завинаги,

дали ще я има ЗЕМЯТА след нас?

09.03.2010г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...