20 дек. 2012 г., 19:38

Апокалипсис 

  Поэзия » Гражданская
773 1 1

Светът вече е много различен,

животът като забързан каданс.

Земята сякаш от нас се отрича,

редува стихиите свои в захлас.


Мрачни картини в черно и бяло,

пустеещи ниви, вещаещи глад.

Сгради, разбити отвътре изцяло,

мръсни боклуци, носещи смрад.


Унищожаваме всичко като термити,

пейзажи от други планети навред,

горите изсичаме, водата и въздуха тровим,

къде ще живеят децата  след нас?!

 

Светът не е същият. И ние сме други,

традиции, ценности, всичко в разпад.

Живеем наистина почти за последно,

с какво ще живеят децата след нас.


Ако прегреем планетата с вредни емисии,

ако пробиваме дупки в озонния слой,

дали ще изчезне ЧОВЕКЪТ завинаги,

дали ще я има ЗЕМЯТА след нас?

09.03.2010г.

© Дария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??