Dec 20, 2012, 7:38 PM

Апокалипсис

  Poetry » Civic
1K 1 1

Светът вече е много различен,

животът като забързан каданс.

Земята сякаш от нас се отрича,

редува стихиите свои в захлас.


Мрачни картини в черно и бяло,

пустеещи ниви, вещаещи глад.

Сгради, разбити отвътре изцяло,

мръсни боклуци, носещи смрад.


Унищожаваме всичко като термити,

пейзажи от други планети навред,

горите изсичаме, водата и въздуха тровим,

къде ще живеят децата  след нас?!

 

Светът не е същият. И ние сме други,

традиции, ценности, всичко в разпад.

Живеем наистина почти за последно,

с какво ще живеят децата след нас.


Ако прегреем планетата с вредни емисии,

ако пробиваме дупки в озонния слой,

дали ще изчезне ЧОВЕКЪТ завинаги,

дали ще я има ЗЕМЯТА след нас?

09.03.2010г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...