20.12.2012 г., 19:38

Апокалипсис

1K 1 1

Светът вече е много различен,

животът като забързан каданс.

Земята сякаш от нас се отрича,

редува стихиите свои в захлас.


Мрачни картини в черно и бяло,

пустеещи ниви, вещаещи глад.

Сгради, разбити отвътре изцяло,

мръсни боклуци, носещи смрад.


Унищожаваме всичко като термити,

пейзажи от други планети навред,

горите изсичаме, водата и въздуха тровим,

къде ще живеят децата  след нас?!

 

Светът не е същият. И ние сме други,

традиции, ценности, всичко в разпад.

Живеем наистина почти за последно,

с какво ще живеят децата след нас.


Ако прегреем планетата с вредни емисии,

ако пробиваме дупки в озонния слой,

дали ще изчезне ЧОВЕКЪТ завинаги,

дали ще я има ЗЕМЯТА след нас?

09.03.2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...