Светът вече е много различен,

животът като забързан каданс.

Земята сякаш от нас се отрича,

редува стихиите свои в захлас.

Мрачни картини в черно и бяло,

пустеещи ниви, вещаещи глад.

Сгради, разбити отвътре изцяло,

мръсни боклуци, носещи смрад.

Унищожаваме всичко като термити,

пейзажи от други планети навред,

горите изсичаме, водата и въздуха тровим,

къде ще живеят децата  след нас?!

Светът не е същият. И ние сме други,

традиции, ценности, всичко в разпад.

Живеем наистина почти за последно,

с какво ще живеят децата след нас.

Ако прегреем планетата с вредни емисии,

ако пробиваме дупки в озонния слой,

дали ще изчезне ЧОВЕКЪТ завинаги,

дали ще я има ЗЕМЯТА след нас?

09.03.2010г.