„И тогава Бог създаде човека…”
Винаги във всяко зло
човекът някъде се крие,
не пита той какво и що,
но после пак ръцете си ще мие.
Създаде той войната
за земята,
за бой създаде пушкалата!
Екът мощен,
денем – нощем,
бумти, бумти
трактори и танкове,
звучи, звучи
маршът с много тактове,
оглася той шумно пристигането с гръм,
но ще чака човекът отвън,
пред портите на Рая,
щото на тиранията ще дойде края!
И ето! Вижте там! В небето!
Тупти на всекиго сърцето!
Че армията Господна идва
и никоя молитва,
не ще ни спаси!
Безкрайни облаци гърмящи,
пълни с Неговия гняв,
пристигат те в раната кървяща
на земята лек да сложат благодатен!
Да я отърват от нейните тирани,
да ги хвърлят в нейния затвор,
гръм да ги разтресе, дъжд да ги издави,
да изчезне този гаден мирис на мотор!
Да изчезнат грозните им, прашни заводи
и огромните машини, сеещи разруха,
да изчезнат вредните им смеси и отрови,
да изчезнат бързо техните боклуци!
Утопия!
Живот без разум!
Живот без лудост!
Живот на проста пъстроцветна радост!
Без хаос, без оръжие, без бой!
Но ние ще платим за жалост
цената на мечтания покой!
© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados