17 nov 2011, 11:39

Апокалипсисът в мен

  Poesía
612 0 1

Сърцето ми разби се

на хиляди парчета,

душата ми кръжи

в кървави алеи.

 

Змии коварни

плътта ми омотават,

дните кошмарни

едва минават.

 

Очите - поглед мъртвешки

в нищото се взират,

от болка нечовешка

                           агонизират.

 

Дъхът ми спира,

тъгата - удушвач е,

задушавам се, умирам,

съдбата ми - палач е.

 

Всичко свърши,

в мрака се изгубих,

животът ме довърши,

щастието ми рухна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...