17 нояб. 2011 г., 11:39

Апокалипсисът в мен 

  Поэзия
433 0 1

Сърцето ми разби се

на хиляди парчета,

душата ми кръжи

в кървави алеи.

 

Змии коварни

плътта ми омотават,

дните кошмарни

едва минават.

 

Очите - поглед мъртвешки

в нищото се взират,

от болка нечовешка

                           агонизират.

 

Дъхът ми спира,

тъгата - удушвач е,

задушавам се, умирам,

съдбата ми - палач е.

 

Всичко свърши,

в мрака се изгубих,

животът ме довърши,

щастието ми рухна.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...

Ещё произведения »