Апокалипсисът в мен
610
0
1
Сърцето ми разби се
на хиляди парчета,
душата ми кръжи
в кървави алеи.
Змии коварни
плътта ми омотават,
дните кошмарни
едва минават.
Очите - поглед мъртвешки
в нищото се взират,
от болка нечовешка
агонизират.
Дъхът ми спира,
тъгата - удушвач е,
задушавам се, умирам,
съдбата ми - палач е.
Всичко свърши,
в мрака се изгубих,
животът ме довърши,
щастието ми рухна.
© Богдана Маринова All rights reserved.
