25 години Чернобил...И какво ли още ни чака...
Апокалиптично
Алергия имам от четене – вечности време
в главата ми букви кръжат – гмеж от конски мухи.
Упреквам се, викам си: дявол дано да ме вземе! –
какво ли ще видят напред тези мои очи...
В най-мазния мрак, късно нощем, на път да прогледна,
на път да проуча, да видя и всичко да знам –
пердето ми пада, настъпвам перваза на бездната,
въртя се – луд пумпал на ос – сплав от страх и от срам.
Преборвам страха и чета, че е в цикъл планетата.
Пред края на цикъла. Тоест – пред ново зачатие. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse