Апокалиптично
25 години Чернобил...И какво ли още ни чака...
Апокалиптично
Алергия имам от четене – вечности време
в главата ми букви кръжат – гмеж от конски мухи.
Упреквам се, викам си: дявол дано да ме вземе! –
какво ли ще видят напред тези мои очи...
В най-мазния мрак, късно нощем, на път да прогледна,
на път да проуча, да видя и всичко да знам –
пердето ми пада, настъпвам перваза на бездната,
въртя се – луд пумпал на ос – сплав от страх и от срам.
Преборвам страха и чета, че е в цикъл планетата.
Пред края на цикъла. Тоест – пред ново зачатие.
Дори и Спасителят май си е плюл на подметките –
навярно отиде при Тейко си Божият пратеник.
Чета, че съм всъщност мизерни кила протеини,
но чувам как още дълбае в съня ми капчука...
Когато зачевах децата си в минали зими,
напролет Чернобил опрашваше плод-зеленчука.
Земята е в цикъл. И нервничи. Всичко е сметнато.
След толкова болки дано да роди изпод мрака
сто нови слънца – и когато те всички засветят,
светът да намери най-сетне и хапче за рака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галена Воротинцева Все права защищены
