удавих лицата ви

светли

в гнус от разковни истини

и одрана

и мръсна и грешна

нанейде залисах се

от мъртви води

река си направих 

към мръсни пориви да ме води

и аз

сляпо залутана въшла

край бреговете ù мътни забродих

закачих на тавана си черен

едно слънце окаляно

ръжда от мерзости низки да хване

та сивите ми погроми 

да помни окаяно

и на въглени тленни да стане

от тях и устните жадни

на сажди и пепел да съхнат

отворено сгърчени да не мълвят

а ръцете ми просяци

забързано бавно да пръхнат

почернели и празни нагоре висят

тялото ми

уличница безпардонна

по пътя да чертае нелепата си крива

и в гърча на танца си 

долен и грозен

долно и грозно да ме скрива