Апокалиптично. На мен
удавих лицата ви
светли
в гнус от разковни истини
и одрана
и мръсна и грешна
нанейде залисах се
от мъртви води
река си направих
към мръсни пориви да ме води
и аз
сляпо залутана въшла
край бреговете ù мътни забродих
закачих на тавана си черен
едно слънце окаляно
ръжда от мерзости низки да хване
та сивите ми погроми
да помни окаяно
и на въглени тленни да стане
от тях и устните жадни
на сажди и пепел да съхнат
отворено сгърчени да не мълвят
а ръцете ми просяци
забързано бавно да пръхнат
почернели и празни нагоре висят
тялото ми
уличница безпардонна
по пътя да чертае нелепата си крива
и в гърча на танца си
долен и грозен
долно и грозно да ме скрива
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Измислен съм Всички права запазени
