Apokrifos
Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му несговорена.
Мълчанието вечер влиза с тишината,
за да флиртуват свойски и събарят мрака.
Листът наместо чаша е разделна линия,
в която падат капки изповеди като вино.
Нощта ме среща винаги с мечтите –
безглави, хроми, странници заклети.
Видях как дяволът ги яхва изкусително -
видях ги като беглеци, изплашени от мене.
Душата ми поляга младенец на листа,
скимти, извиква или пие думите,
от мене дърпа смислите, хирург на истини,
все гола, без епител - съблазнителна.
Говоря в себе си, при себе си отивам –
живота си със сечива от думи режа,
очите ми - средновековни принцове
на своя дух феод остават предани.
Въже си нося, клупа зная как се прави -
аз толкова съм пригвоздявана!
Змията дом свъртя във мойта пазва,
с агоните душа и тяло са обрязани.
Не съм в тълпата, тя се скита след царете
и не прощава на призвания, а хули го,
при Юда ще завърне – да си купи опрощение...
На кръста ваш, над вас съм, малки люде!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Златина Георгиева Todos los derechos reservados
