Тая пролет така ми отива...
вплетох нарциси бели в косите.
И зелен като млада коприва
е стаеният зов на очите.
Цъфнал ябълков клон са страните,
а лалета са моите устни..
Как ръцете ми – птици – долитат,
как към някого леко се спускат.
Аз съм тучна и мека поляна.
Тя примамва: легни, отпусни се...
И от слънцето в унес огряна
свети нежно сега всяка мисъл. ...