6 abr 2017, 1:07  

Април

  Poesía » Otra
2.4K 1 7

Тая пролет така ми отива...

вплетох нарциси бели в косите.

И зелен като млада коприва

е стаеният зов на очите.

 

Цъфнал ябълков клон са страните,

а лалета са  моите устни..

Как ръцете ми  – птици – долитат,

как към някого леко се спускат.

 

Аз съм тучна и мека поляна.

Тя примамва: легни, отпусни се...

И от слънцето в унес огряна

свети нежно сега всяка мисъл.

 

Да се втурнем в небето. Високо!

Всеки своя април да открива!

Да изгубим и свян и посока...

Тая пролет така ни отива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...