Април
Тая пролет така ми отива...
вплетох нарциси бели в косите.
И зелен като млада коприва
е стаеният зов на очите.
Цъфнал ябълков клон са страните,
а лалета са моите устни..
Как ръцете ми – птици – долитат,
как към някого леко се спускат.
Аз съм тучна и мека поляна.
Тя примамва: легни, отпусни се...
И от слънцето в унес огряна
свети нежно сега всяка мисъл.
Да се втурнем в небето. Високо!
Всеки своя април да открива!
Да изгубим и свян и посока...
Тая пролет така ни отива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
Поздрави, Нина!
