Април дойде с мъгла.
Приспа листа и цвят.
Раздаде малко аромат,
искаше и
люлякът да цъфне.
Рани го времето.
Отрони няколко сълзи,
жадувайки за слънце.
Денят отново се намръщи.
Езикът му зелен
на две се счупи-
и студ, и топлина.
Татко си отиде през април.
Ъгълът е празен.
Жаждата му свърши.
Ех, април рожден!
На две сърцето ми прекърши.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
