Април дойде с мъгла.
Приспа листа и цвят.
Раздаде малко аромат,
искаше и
люлякът да цъфне.
Рани го времето.
Отрони няколко сълзи,
жадувайки за слънце.
Денят отново се намръщи.
Езикът му зелен
на две се счупи-
и студ, и топлина.
Татко си отиде през април.
Ъгълът е празен.
Жаждата му свърши.
Ех, април рожден!
На две сърцето ми прекърши.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
