Април
Април дойде с мъгла.
Приспа листа и цвят.
Раздаде малко аромат,
искаше и
люлякът да цъфне.
Рани го времето.
Отрони няколко сълзи,
жадувайки за слънце.
Денят отново се намръщи.
Езикът му зелен
на две се счупи-
и студ, и топлина.
Татко си отиде през април.
Ъгълът е празен.
Жаждата му свърши.
Ех, април рожден!
На две сърцето ми прекърши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
