23 ago 2017, 8:13

Априлци 2017

  Poesía » Otra
1.2K 2 3

Дълъг и черен, човекът  на залеза

плъзва по склона, после по билото, слизахме ние, пъпли си той.

Вино ли пие, ракия ли пи

в маранята го виждах пиян. 

Няма ни, няма ни, няма ни

там.

 

Плезят се жабите, викат по него

изпоизплашени за свойта съдба.

Търсят приятел, нощна защита,

разговарят през вятъра...

Имат ли вирове, где да ги знам

Няма ни, няма ни, няма ни 

там.

 

Плъзват звездите, зачертват желания

с  тъмната гумичка на черно небе.

Блясват галактики, даже вселени,

искат ни , мамят ни, тъпо  безсрамни 

голи под дрехи, голи под кокал, без свян

Няма ни , няма ни, няма ни

там.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...