Априлци 2017

23 ago 2017, 8:13

Poesía » Otra

803 2 3

Дълъг и черен, човекът на залеза

плъзва по склона, после по билото, слизахме ние, пъпли си той.

Вино ли пие, ракия ли пи

в маранята го виждах пиян.

Няма ни, няма ни, няма ни

там.

Плезят се жабите, викат по него

изпоизплашени за свойта съдба.

Търсят приятел, нощна защита,

разговарят през вятъра...

Имат ли вирове, где да ги знам

Няма ни, няма ни, няма ни

там.

Плъзват звездите, зачертват желания

с тъмната гумичка на черно небе.

Блясват галактики, даже вселени,

искат ни , мамят ни, тъпо безсрамни

голи под дрехи, голи под кокал, без свян

Няма ни , няма ни, няма ни

там.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Петър1 (Петър Димитров)

2019-11-01T22:47:25+02:00

Няма какво повече да се добави...
Anita765 (Ани Монева)

2017-08-23T12:24:09+03:00

"Търсят приятел, нощна защита,
разговарят през вятъра..."

Хубаво е.
Plevel (Силвия Илиева)

2017-08-23T10:27:49+03:00

Откроява се това стихотворение, много е различно и замислящо! Харесва ми!