Априлци 2017
Дълъг и черен, човекът на залеза
плъзва по склона, после по билото, слизахме ние, пъпли си той.
Вино ли пие, ракия ли пи
в маранята го виждах пиян.
Няма ни, няма ни, няма ни
там.
Плезят се жабите, викат по него
изпоизплашени за свойта съдба.
Търсят приятел, нощна защита,
разговарят през вятъра...
Имат ли вирове, где да ги знам
Няма ни, няма ни, няма ни
там.
Плъзват звездите, зачертват желания
с тъмната гумичка на черно небе.
Блясват галактики, даже вселени,
искат ни , мамят ни, тъпо безсрамни
голи под дрехи, голи под кокал, без свян
Няма ни , няма ни, няма ни
там.
© Георги Динински All rights reserved.
