Седим под палмите на залива Персийски,
с наслада пийваме кафе и пушим наргиле.
На кой му пука, че останали сме само двете,
аз и арабка стара, пред екзотичното море.
Красива някога била е таз приятелка добра.
С коси от черно злато и нрав като искра.
Очите, черни въглени, ме гледат с топлота.
А лицето ù загадъчно, се крие зад бурка.
В оранжево и розово усмихва се небето.
Луната бърза да целуне морските вълни.
Забравили за времето, загърбили и битието,
разказваме легенди и то на четири очи. ...