5 may 2019, 21:35

Арабски нóщи...*

  Poesía » Otra
844 1 0

 

Арабски нóщи...*

 

... Утихва и вечерната молитва,

Багдад потъва в сладострастна дрямка,

но кáто птица в тъмнината литва

една загърната във черно сянка...

 

След нея: друга, втора... После трета...

Светът от сенки сякаш е създаден

в една логична за нощта щафета

Животът на страстта си е отдаден...

 

Зад облак тъмен крие се Луната,

звезди клюкарски във нощта надничат

по уличките тесни вие вятър,

а в мрака всички сенки си приличат...

 

На мускус аромат в нощга се носи

желанията стават откровени

и толкоз незададени въпроси

внезапно придобиват просветление...

 

... Една от чудните Арабски нóщи

започва страстно с тайнственост в душите

и с тръпката в телата жива óще

Аллах откакто е създал жените:

 

благóсловил и женската утроба,

за Негова и на Живота слава,

след нежната любов в потайна доба

да раждат и родът да продължава...

 

... А някъде из уличките тъмни

отѐква като ехо стон сподавен

пътеките към любовта са стръмни

на ревността с инстинкта незабравен...

 

И често „справедливост” се раздава

по древните закони на дедите,

а кървави след този „съд” остават

на всяко „правосъдие” следите...

 

 ... А Шахразад** в двореца ще разказва

истории красиви и безкрайни

и царят взрян във щедрата ѝ пазва

ще чака да научи всички тайни...

 

 

14.04.20`8.                                            

*В арбския епос „Приказки от хиляда и

една нощ” са известни като „Арабски нощи”

**Известната у нас като „Шехерезада”, на

арабски е: „Шахразад”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....