5.05.2019 г., 21:35

Арабски нóщи...*

842 1 0

 

Арабски нóщи...*

 

... Утихва и вечерната молитва,

Багдад потъва в сладострастна дрямка,

но кáто птица в тъмнината литва

една загърната във черно сянка...

 

След нея: друга, втора... После трета...

Светът от сенки сякаш е създаден

в една логична за нощта щафета

Животът на страстта си е отдаден...

 

Зад облак тъмен крие се Луната,

звезди клюкарски във нощта надничат

по уличките тесни вие вятър,

а в мрака всички сенки си приличат...

 

На мускус аромат в нощга се носи

желанията стават откровени

и толкоз незададени въпроси

внезапно придобиват просветление...

 

... Една от чудните Арабски нóщи

започва страстно с тайнственост в душите

и с тръпката в телата жива óще

Аллах откакто е създал жените:

 

благóсловил и женската утроба,

за Негова и на Живота слава,

след нежната любов в потайна доба

да раждат и родът да продължава...

 

... А някъде из уличките тъмни

отѐква като ехо стон сподавен

пътеките към любовта са стръмни

на ревността с инстинкта незабравен...

 

И често „справедливост” се раздава

по древните закони на дедите,

а кървави след този „съд” остават

на всяко „правосъдие” следите...

 

 ... А Шахразад** в двореца ще разказва

истории красиви и безкрайни

и царят взрян във щедрата ѝ пазва

ще чака да научи всички тайни...

 

 

14.04.20`8.                                            

*В арбския епос „Приказки от хиляда и

една нощ” са известни като „Арабски нощи”

**Известната у нас като „Шехерезада”, на

арабски е: „Шахразад”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...