8 feb 2018, 19:33

Арена на наследници

  Poesía » Civil
776 0 3

Тъжен свят - арена на наследници.
Сблъсъкът - уви, предизвестен.
Плебеите вкочанясват в ледници.
Скъпите контета хващат тен.

 

Вече не брои беднякът кръпките.
Борчове го стягат във кошмар.
Богаташът си подменя тръпките.
Днес - на яхта. Утре - на пазар.

 

Реже си със псуване мазолите
смъртно умореният хамал.
Сменя си през час аерозолите
отегчен с короната си крал.

 

Скрита от очите ни арената
в битките невидими кърви.
Разнолика ни привлича сцената,
в миг готова да ни улови.

 

В оня страшен сблъсък на наследници.
С точен рефер - жълтият метал.
Победени винаги са бедните.
Тост за Цезар! С чаши от кристал!

 

Аве, Цезар! Твоя е арената!

Ти отново смачка, победи...
И кръвта на плебея, червената,
капчици оставя, и следи.

 

В тъжен свят... Арена на безчестното,
тънещо в зловонната си леш.
Но отвъд го чака неизвестното...
Авва Отче! Ти ще въздадеш!

 

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Василке! Богът на световните властници и богаташи е Мамон! Той ги обича и те го обичат, тъй че ще останат обвързани много много дълго! Благодаря ти, Маргарита! В думите ти прозира "Приказка за стълбата" на Смирненски - за онези редки случаи, когато низшите стават жестоки, след като продадат душите си на дявола!
  • В това е надеждата на всеки! Бог ще въздаде! Защто и най-низшият, и най-висшият мечаят едно и също и ако си разменят местата, ще са еднакво жестоки! Но, рядко, почти никога, низшият не става висш. Виж, доста висши пропадат и тогава разбират какво е ад!
  • Дори от бог не ги е страх.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...