8 feb 2018, 19:33

Арена на наследници

  Poesía » Civil
781 0 3

Тъжен свят - арена на наследници.
Сблъсъкът - уви, предизвестен.
Плебеите вкочанясват в ледници.
Скъпите контета хващат тен.

 

Вече не брои беднякът кръпките.
Борчове го стягат във кошмар.
Богаташът си подменя тръпките.
Днес - на яхта. Утре - на пазар.

 

Реже си със псуване мазолите
смъртно умореният хамал.
Сменя си през час аерозолите
отегчен с короната си крал.

 

Скрита от очите ни арената
в битките невидими кърви.
Разнолика ни привлича сцената,
в миг готова да ни улови.

 

В оня страшен сблъсък на наследници.
С точен рефер - жълтият метал.
Победени винаги са бедните.
Тост за Цезар! С чаши от кристал!

 

Аве, Цезар! Твоя е арената!

Ти отново смачка, победи...
И кръвта на плебея, червената,
капчици оставя, и следи.

 

В тъжен свят... Арена на безчестното,
тънещо в зловонната си леш.
Но отвъд го чака неизвестното...
Авва Отче! Ти ще въздадеш!

 

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Василке! Богът на световните властници и богаташи е Мамон! Той ги обича и те го обичат, тъй че ще останат обвързани много много дълго! Благодаря ти, Маргарита! В думите ти прозира "Приказка за стълбата" на Смирненски - за онези редки случаи, когато низшите стават жестоки, след като продадат душите си на дявола!
  • В това е надеждата на всеки! Бог ще въздаде! Защто и най-низшият, и най-висшият мечаят едно и също и ако си разменят местата, ще са еднакво жестоки! Но, рядко, почти никога, низшият не става висш. Виж, доста висши пропадат и тогава разбират какво е ад!
  • Дори от бог не ги е страх.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...