Feb 8, 2018, 7:33 PM

Арена на наследници

  Poetry » Civic
775 0 3

Тъжен свят - арена на наследници.
Сблъсъкът - уви, предизвестен.
Плебеите вкочанясват в ледници.
Скъпите контета хващат тен.

 

Вече не брои беднякът кръпките.
Борчове го стягат във кошмар.
Богаташът си подменя тръпките.
Днес - на яхта. Утре - на пазар.

 

Реже си със псуване мазолите
смъртно умореният хамал.
Сменя си през час аерозолите
отегчен с короната си крал.

 

Скрита от очите ни арената
в битките невидими кърви.
Разнолика ни привлича сцената,
в миг готова да ни улови.

 

В оня страшен сблъсък на наследници.
С точен рефер - жълтият метал.
Победени винаги са бедните.
Тост за Цезар! С чаши от кристал!

 

Аве, Цезар! Твоя е арената!

Ти отново смачка, победи...
И кръвта на плебея, червената,
капчици оставя, и следи.

 

В тъжен свят... Арена на безчестното,
тънещо в зловонната си леш.
Но отвъд го чака неизвестното...
Авва Отче! Ти ще въздадеш!

 

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Василке! Богът на световните властници и богаташи е Мамон! Той ги обича и те го обичат, тъй че ще останат обвързани много много дълго! Благодаря ти, Маргарита! В думите ти прозира "Приказка за стълбата" на Смирненски - за онези редки случаи, когато низшите стават жестоки, след като продадат душите си на дявола!
  • В това е надеждата на всеки! Бог ще въздаде! Защто и най-низшият, и най-висшият мечаят едно и също и ако си разменят местата, ще са еднакво жестоки! Но, рядко, почти никога, низшият не става висш. Виж, доста висши пропадат и тогава разбират какво е ад!
  • Дори от бог не ги е страх.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....