10 dic 2007, 15:46

Арфа звънлива

  Poesía
1.1K 0 2

Свири арфата звънлива,

песента една за любовта.

О, свири, не спирай, звънкоструна!

Твоят глас омайва,

твоят звън ехти навред света!

Твойта песен дълбоко в порите

забива своя стон!

Ти лекарство си за мъртвите души,

на тебе прави се дълбок поклон!

 

Уискито разбива се в леда,

а чашите кристални удрят се

на приглушена светлина.

Напомнят те онази вечер,

със шампанското и свещите горят.

 

О, спомени красиви! О, минало далечно!

О, ръце силни и могъщи! О, кристален звън!

Дали не бе поредният ми сън?

Свири, не спирай! Стари песни

за онези времена. И мигове красиви

нек в съзнанието мое долетят!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветомира Тинкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...