Арфа звънлива

10 dic 2007, 15:46

Poesía

744 0 2

Свири арфата звънлива,

песента една за любовта.

О, свири, не спирай, звънкоструна!

Твоят глас омайва,

твоят звън ехти навред света!

Твойта песен дълбоко в порите

забива своя стон!

Ти лекарство си за мъртвите души,

на тебе прави се дълбок поклон!

Уискито разбива се в леда,

а чашите кристални удрят се

на приглушена светлина.

Напомнят те онази вечер,

със шампанското и свещите горят.

О, спомени красиви! О, минало далечно!

О, ръце силни и могъщи! О, кристален звън!

Дали не бе поредният ми сън?

Свири, не спирай! Стари песни

за онези времена. И мигове красиви

нек в съзнанието мое долетят!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.