Dec 10, 2007, 3:46 PM

Арфа звънлива

  Poetry
1.1K 0 2

Свири арфата звънлива,

песента една за любовта.

О, свири, не спирай, звънкоструна!

Твоят глас омайва,

твоят звън ехти навред света!

Твойта песен дълбоко в порите

забива своя стон!

Ти лекарство си за мъртвите души,

на тебе прави се дълбок поклон!

 

Уискито разбива се в леда,

а чашите кристални удрят се

на приглушена светлина.

Напомнят те онази вечер,

със шампанското и свещите горят.

 

О, спомени красиви! О, минало далечно!

О, ръце силни и могъщи! О, кристален звън!

Дали не бе поредният ми сън?

Свири, не спирай! Стари песни

за онези времена. И мигове красиви

нек в съзнанието мое долетят!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветомира Тинкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...