10 дек. 2007 г., 15:46

Арфа звънлива

1.1K 0 2

Свири арфата звънлива,

песента една за любовта.

О, свири, не спирай, звънкоструна!

Твоят глас омайва,

твоят звън ехти навред света!

Твойта песен дълбоко в порите

забива своя стон!

Ти лекарство си за мъртвите души,

на тебе прави се дълбок поклон!

 

Уискито разбива се в леда,

а чашите кристални удрят се

на приглушена светлина.

Напомнят те онази вечер,

със шампанското и свещите горят.

 

О, спомени красиви! О, минало далечно!

О, ръце силни и могъщи! О, кристален звън!

Дали не бе поредният ми сън?

Свири, не спирай! Стари песни

за онези времена. И мигове красиви

нек в съзнанието мое долетят!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветомира Тинкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...