Архангелова задушница
Висне небето. И тежка е датата –
облак насред календара.
Знам, че животът ни пепел и вятър е,
зер доживеем до старост.
Свещи догарят – писма към отвъдното.
Стигат ли? Дяволи знаят.
Бъка земята от толкова съдници,
кой ли сколаса до Рая...
Вардят архангели. Ден като камък е –
вързан на шията тегне.
Толкова много остава неказано,
ближен когато потегли.
Мостове няма, ни стълба за слизане.
Там ли са? Всъщност, не зная.
Ти само, Господи, кътай ми близките.
Аз ще му мисля накрая...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миглена Миткова Todos los derechos reservados
