25 feb 2011, 12:14

Археоптерикс

  Poesía » Otra
1.3K 0 2

    "Археоптериксът, така наречената 
               "първа птица", едва ли е можел да лети,
                поради тежкия си скелет...."  
                                    (из научните спорове)  





            Аз винаги съм вярвала в това,
            че даже птицата от камък може да лети.
            Така се сгромолясва същността 
            на силата, увиснала на клона...

            А някъде отекват удари от чук: 
            изсича времето-длето
            огромни махове на архиптица,
            която ще се отдели от каменното си сърце..
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Ресенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...